Прокрастинация: защо отлагаме и какво казват звездите

Когато „утре“ никога не идва

Всички познаваме хора, които постоянно закъсняват, изпускат срокове и никога нямат време да си починат истински. Мнозина от тях дори си правят подробен план за деня – и пак не успяват да свършат нещата. Защо времето толкова често ни се изплъзва?

От малки ни учат да не оставяме днешната работа за утре. Правилото е разумно и никой не го оспорва. И въпреки това на някои хора да го спазват им струва огромно усилие.

Как изглежда един „изгубен“ ден

Сценарият е познат. Важната задача чака, но преди това човек решава да изпие едно кафе – какво толкова ще стане, ако започне пет минути по-късно, а и кафето ще го ободри. После се отбива „само за малко“ в социалните мрежи, за да види какво ново има. След това изниква друго, по-приятно и уж по-спешно занимание.

Вечерта денят е пълен с дребни дела, а главната цел е все така далеч. Накрая важното се прави в последния момент или изобщо се изоставя. Цял ден човекът е бил зает, но е трудно да каже с какво точно.

И това не се отнася само за работата. Понякога е невъзможно да се накараме да почистим вкъщи или да излезем навреме, за да не закъснеем за важна среща – винаги има нещо по-приятно, което ни се струва по-належащо, и бързо убеждаваме себе си, че е така. Голямото решение се отлага за „по-добри времена“, които не идват, докато задачата не започне да крещи – а тогава вече няма време за нея.

Какво е прокрастинация

Думата идва от латински и означава „отлагане, задържане“. Прокрастинацията е навикът да изместваме важните задачи с по-лесни, второстепенни и по-приятни. При много хора тя се е превърнала във втора природа. Те могат да чертаят планове, да слагат аларми на телефона, да лепят по монитора и хладилника бележки с удивителни – и пак да не свършат нищо.

Мързел ли е това

Първото, което ни идва наум, е да наречем такъв човек мързелив. Само че мързелът тук няма роля. Истински мързеливият не търси оправдания – той спокойно се отдава на почивка и не мисли за обещанията си. Прокрастинаторът, напротив, много добре разбира какво трябва да направи. Дори когато се занимава с нещо приятно, не може да му се наслади, защото с наближаването на крайния срок тревогата расте.

Логичният въпрос е защо просто не свърши работата и не си почине след това. Причините обикновено са по-дълбоки.

Скритите причини

Ниска самооценка

Често зад отлагането стои неувереност. Дълбоко в себе си човек се съмнява, че ще се справи добре, и затова отлага. В последния момент се опитва да свърши всичко бързо и качествено, но това рядко се получава. Неуспехът сваля още повече самочувствието и кръгът се затваря. Изходът е човек да изгради реалистична представа за възможностите си и да повярва в силите си – сам или с помощта на психолог.

Неприятни неща, които не признаваме

Друга честа причина са ситуации, които подсъзнателно ни тежат. Някой може да повтаря, че обича работата си, а всъщност тайно да я мрази. Трудно му е да си го признае, защото тази работа му дава възможност да се изяви, да израсне в кариерата и да изкарва прехраната си.

Същото важи и за отношенията. Човек редовно закъснява за срещи с някого, с когото не му е приятно, но по една или друга причина не може да прекъсне връзката. И внезапно се появяват „неотложни“ дела, които изяждат времето му.

Решението изисква пълна честност пред себе си: да се откажем от задълженията и връзките, които ни тежат, или поне да открием в тях нещо хубаво. Ако човек наистина приеме, че скучната задача има смисъл, ще му бъде много по-лесно да я свърши.

Митът за многозадачността

Казват, че Юлий Цезар можел да прави няколко неща едновременно. Днес почти всяка обява за работа изисква точно това – умение да работиш под напрежение и в многозадачен режим, независимо дали става дума за мениджър или за продавач-консултант. Хората, които могат да бъдат „три в едно“, имат по-добри шансове на пазара на труда.

На практика обаче повечето от нас не се справят. Когато трябва едновременно да вдигаме телефона, да пишем на компютъра и да смятаме, вниманието се разпилява и не успяваме да се съсредоточим дори върху една от задачите. Или ги свършваме зле. Това е съвсем нормално. Особено опасно е разсейването зад волана – разговорът по телефона, дори през слушалка, отвлича вниманието на шофьора от пътя.

Ако все пак се налага да вършите много неща наведнъж, единственият работещ инструмент е доброто планиране.

Защо някои винаги закъсняват

Понякога закъснението е несъзнателен начин за самоутвърждаване. Всички сме чували, че шефът не закъснява, а „го задържат“. Някои възприемат това правило и постоянно биват „задържани“, без да признаят дори пред себе си, че по този начин искат да изглеждат по-значими в очите на другите.

Други просто нямат усет за време. Не могат да преценят колко дни ще им отнеме един доклад или колко минути трае пътят до офиса. В епоха, в която времето е най-ценният ресурс, това е скъп недостатък. Добрата новина е, че се поправя. Нужно е търпение: да проследите колко време ви отнемат различните задачи, да се научите да планирате и да подредите приоритетите си.

Какво казва астрологията

„Всичко е относително“ – казва един от най-великите учени на миналия век. Относително е и времето, а всеки от нас се опитва да се сприятели с него по свой начин. Астролозите свързват този начин с планетите, които са силни в хороскопа.

• Активни Марс, Меркурий, Уран и Плутон – характерни за знаците Овен, Близнаци, Дева, Скорпион и Водолей. Тези хора или изпреварват всички, или са абсолютно точни. Часовникът им или бърза, или е сверен до секундата.
• Слънцето и Сатурн – обикновено Лъвове и Козирози. Те предпочитат сами да решават кога е „навреме“.
• Силна Венера – Телци и Везни. Те също държат на точността.
• Активни Луна, Юпитер и Нептун – Раци, Стрелци и Риби. Те не обичат да бързат и затова трудно се засичат във времето с хората на Марс, Меркурий и Уран.

Според астролозите затруднения с точността имат и хората, в чийто хороскоп Меркурий, Уран и Сатурн са поразени или с напрегнати аспекти. Това не значи, че тези хора са във вражда с времето – просто отношенията им с него са особени. За едни денят се точи по-дълго от век, а за други стрелките на часовника режат като нож.

Каквото и да показва картата ви, познаването на собствения ритъм е първата стъпка към това да спрете да отлагате.