Съзнание

Природата на съзнанието

Не на всички езици има дума за съзнание, но на всички има думи за отделни явления, свързани с него: (1) будно състояние (противопоставено на сън); (2) телесни усещания като сърбеж или болка; (3) възприятия, получени чрез слуха, зрението и другите сетива, и (4) размишляване, желание и вярване. Сборът от съзнания, които наричаме “съзнание”, може да включва видове, които зависят от различни физиологични механизми.

Съзнанието: субективно и обективно

Традиционно съзнанието е било разглеждано като частен свят, достъпен за анализ предимно чрез интроспекция. Поради тази причина много психолози някога са го отхвърляли като тема на научно изследване. Съвременният напредък в изследванията и теорията обаче е възродил интереса на изследователите към изучаването на съзнанието. След като познанията за вниманието, възприятията, паметта, мисленето, емоциите и другите области на психичния опит се натрупват, става възможно съзнанието да се изучава по нови начини. Чрез изследване на физиологичната дейност, придружаваща промените в съзнанието – например причинените от съня, медитацията или психоактивните вещества – психолозите са научили повече неща за функционирането му. Нови инструменти и нови методологии водят до обективни, проверяеми резултати за различните видове съзнание.
Вследствие на това днес съзнанието се разглежда като едновременно субективно и обективно. Субективното съзнание се отнася до личния ни опит със света, т. е. до начина, по който нещата ни изглеждат. То включва начина, по който изглежда залезът, или този, по който чуваме или чувстваме водопада. Съзнанието ни обаче не е съзнание за самия свят, а възприятията ни за него. Преживяваме интегриран свят и интегрирането на възприятията ни от мозъка създава “единството на съзнанието”. Друг аспект на субективното съзнание е съзнанието за Аза. Без самосъзнание не бихме могли да се справяме ефективно със света. Не се раждаме със самосъзнание. То се появява постепенно у прохождащите деца и е свързано с когнитивното развитие и социалния опит.
Много учени протестират, че изучаването на субективното съзнание е извън обхвата на науката, но си остава фактът, че хората се справят много добре с комуникирането на субективните си преживявания. Например въпреки че е възможно пациентите изобщо да нямат предварителен опит с някакво заболяване, отговорите им на въпроси за характера на болката – дали е остра или глуха, могат да дадат на лекарите надеждна основа за диагностициране на различни оплаквания. Следователно макар че е трудно да се изучават субективните аспекти на съзнанието, без такива изследвания е малко вероятно някога да успеем да разберем взаимоотношението между мозъка и поведението.
Обективното съзнание се отнася до онези аспекти, които могат да се верифицират от другите. Можем да изучаваме различни процеси на съзнанието, например внимание, възприятие и памет. Възможно е да правим заключения за съзнанието от способността на организма да решава проблеми. Получаваме обективни свидетелства за съзнанието чрез измерване на физиологичните промени, които придружават промените в съзнанието, например мозъчните вълни и движенията на очите. Реакциите от тестове за долавяне на сигнали, които сочат осъзнаване на стимулите, също са били използвани за изучаване на съзнанието.
Съществена характеристика на съзнанието е, че имаме известен контрол над него. Можем преднамерено да се фокусираме върху това, върху което решим да се концентрираме – цвета, формата, същността или функцията на обекта; фактът е, че категоризираме обектите по някакъв начин, звуците, издавани отдаден инструмент в оркестъра, и дори теориите, опитващи се да обяснят точно какво е съзнанието. Такава селективност е от критично значение за всекидневното ни функциониране. Толкова много усещания, чувства, мисли и спомени са достъпни във всеки момент, че ако обръщаме внимание на всички, бихме били смазани от информация. Като “оставяме отвън” по-голямата част от наличната информация, можем да съзнаваме само онези неща, на които желаем да обърнем внимание. Този аспект на съзнанието – вниманието – е съществена област от когнитивните изследвания.

Мозъкът и съзнанието

От векове се е смятало, че съзнанието и мозъчната дейност са тясно свързани. Невронаучните свидетелства подкрепят тази идея от близо половин век. Например стимулацията на части от мозъчната кора при претърпели мозъчна хирургия пациенти създава съзнателни, макар и подобни на сън зрителни и слухови преживявания. Същевременно независимо от свидетелствата, сочещи тясната връзка между съзнанието и физиологичната мозъчна дейност, точната й природа все още не е открита. Много невроучени твърдят, че разграничението между съзнание и мозъчна активност е само семантично. Според тях съзнанието не е нищо повече от общия сбор на мозъчната активност. Това обяснение превръща съзнанието и мозъчната активност в две различни равнища на едно и също явление. Ако е така, когато “изучаваме” съзнанието, просто изследваме същия психичен феномен на различно ниво, измествайки анализа от неврофизиологичната активност към субективното съзнание за нея.
Носителят на Нобелова награда – психобиологьт Роджър Спери, оспорва такова становище. Неговите изследвания се фокусират върху пациенти с разделен мозък и той твърди, че съзнанието има роля в насочването на мозъчната активност и същевременно мозъчната дейност е необходима за появата на съзнанието. Можем да мислим за съзнанието като възникващо свойство на мозъчната активност по начина, по който ледът е възникващо свойство на водата. Идеята, че съзнанието се появява по някакъв начин от мозъчната активност, е привлекателна, защото отразява инстинктивното ни чувство, че със съзнанието е свързано нещо уникално, непосредствено и волево. Дори ако приемем идеята на Спери обаче, все още не знаем точно какъв вид мозъчна дейност е необходима за съзнанието или колко сложен трябва да е мозъкът, за да се появи съзнанието. Невроните “работят” по един и същи начин при всички създания с нервна система; хората и животните учат по сходен начин. Животните имат ли психични преживявания? Съзнават ли потока на съзнанието? По-горе видяхме, че съществува повече от един вид съзнание. Какъв тип съзнание може да има шимпанзето, кучето, рибата? Обръщайки внимание на селективната природа на съзнанието, Джеймс пише: “Други умове, други светове от един и същи монотонен, неекспресивен хаос! Моят свят е само един от милионите, по същия начин вкоренен и реален като онези, които могат да ги абстрахират. Колко различен трябва да е светът в “съзнанието” на мравките, рибата или рака!”
Опитите да се провери взаимоотношението между мозъчната дейност и съзнанието са надхвърлили пряката стимулация на кората и са дали някои изненадващи резултати. Изследванията с пациенти с разделен мозък посочват, че познавателната дейност може да се осъществява и извън съзнанието. В един експеримент изследователите показват за миг снимка на гола жена на дясното полукълбо на пациентка. Жената казва, че не е видяла нищо, но се изчервява и започва да хихика, прикривайки устата си с ръка. Когато е попитана защо се смее, тя изглежда объркана и не може да обясни. Дясното й полукълбо е видяло голата снимка и й е реагирало, но вербалната й лява хемисфера не е видяла нищо. На друг пациент с разделен мозък Майкъл Гадзанига показва за много кратко време снимки на пилешки нокът на лявото полукълбо и на снежен пейзаж на дясното. Помолен да посочи снимките пред себе си, които съответстват на току-що видяното, мъжът с дясната си ръка (ляво полукълбо) посочва пиле, а с лявата (дясно полукълбо).- лопата за риене на сняг Когато сме изправени пред такива доказателства за когнитивна дейност извън съзнанието, се опитваме да си обясним ситуацията. Помолен да посочи снимките, мъжът обяснява реакцията си в термините на това, което е видяла вербалната лява хемисфера: “О, това е лесно. Пилешкият нокът върви с пилето, а човек се нуждае от лопата, за да изрине курешките.” Гадзанига обяснява резултатите си с хипотезата, че в мозъка съществуват съвместно много умствени системи в един вид конфедерация. Съзнанието възниква от опитите на вербалната лява хемисфера да обясни действията на множеството умствени системи и именно тази способност за правене на умозаключения е уникално човешки аспект на съзнанието.

Други равнища на съзнанието

Съзнанието изглежда действа на различни равнища и много от тях са извън субективното ни съзнание. При някои обстоятелства (например когато говорим насън) можем да осъществяваме сложни дейности, без да си спомняме или да осъзнаваме действията си. В други ситуации (когато изпълняваме добре заучени дейности) действията ни са почти автоматични. Когато за първи път се учим да шофираме например, в най-големи подробности осъзнаваме как изпълняваме всяка задача. С усъвършенстване на уменията много от тези процеси (например наблюдаването на трафика, приспособяването на скоростта или сигнализирането на завой) стават автоматични. Трансформацията от фокусирано осъзнаване на всяко действие към неосъзнаване е типична за повечето умения, които усвояваме с практиката – например печатането на машина или карането на колело. Действането на автоматично равнище освобождава съзнанието да обръща внимание на по-непосредствените задачи. Когато шофирането стане автоматично, можем да водим разговор, докато караме; когато писането на машина се автоматизира, е възможно да внимаваме в онова, което печатаме, а не в механизмите на оказване на въздействие върху машината.
Когато някаква функция стане автоматична, промяната е толкова съществена, че ако се опитаме да фокусираме съзнанието си върху някакъв аспект на добре усвоено умение, може да сгрешим – да напечатаме погрешна буква или да паднем от колелото. Тази автоматична страна на съзнанието обяснява защо имаме трудности при преподаването на определено умение на друг човек: трудно е да осъзнаем какво е необходимо да се каже на учещия.
Макар че психолозите не са постигнали съгласие върху това точно как тези равнища на съзнанието трябва да се категоризират, можем да използваме терминологията на 3. Фройд и да говорим за тях като подсъзнателни, предсъзнателни и безсъзнателни. Дейностите, извършвани на подсъзнателно равнище, се осъществяват изцяло извън субективното съзнание. Информацията (спомени и мисли), за която не мислим в момента, но може преднамерено да се извлече в съзнанието, заема предсъзнателното. Мисли и образи, които държим потопени – вероятно защото са болезнени или създават психологически конфликт – се намират в безсъзнателното.

Подсъзнателни процеси

Някои когнитивни процеси са подсъзнателни: стимулите се наблюдават, но не се регистрират в субективното съзнание. Макар да не сме в състояние активно да обръщаме внимание на всички дразнители около нас, съществуват свидетелства, че на някакво равнище получаваме и записваме голяма част от информацията, която сякаш игнорираме. Възможно е да слушаме разговор на шумно парти, пренебрегвайки звънтящите чаши, фоновата музика и гласовете около нас; този феномен на коктейлното парти в действителност е акт на селективно внимание. Докато внимава обаче, мозъкът получава и записва фоновите стимули.
Подкрепа за идеята, че мозъкът долавя информацията, на която не обръщаме внимание, идва от експерименти с дихотомно слушане. Изследваните лица носят слушалки, през които чуват две едновременни, но различни съобщения – по едно за всяко ухо. Когато са помолени да повторят на глас съобщението, получавано по едното ухо, повечето хора могат да направят това също толкова добре, колкото и ако нямаше конкурентно съобщение, предавано на другото. След това те нямат спомен за второто съобщение – това, на което не е обърнато внимание: хората не могат да кажат дори дали е било смислено или безсмислено. Изследванията обаче показват, че те чуват второто съобщение на подсъзнателно ниво. Могат да кажат например дали “нечутото” съобщение е изговорено от мъж, от жена или от двама души. Нещо повече: ако името на лицето е споменато в “нечутото” съобщение, то незабавно го осъзнава.
Съобщението, на което не е обърнато внимание, се регистрира достатъчно здраво в подсъзнателното, за да повлияе върху следващото поведение на човека, макар че той не осъзнава чуването му. Например ако това съобщение се състои от думи за различни категории (“чинка”, “маргаритка”, “пудел”) и от човека се иска да назове член на категорията “птица”, той вероятно ще изрече “чинка”, макар че няма спомен да е чул думата. Такъв спомен, който влияе върху представянето, макар че не е възпроизвеждан съзнателно, е известен като имплицитна памет. Растящ брой доказателства сочат, че при някои типове амнезия имплицитната памет продължава да действа, въпреки че лицето вече не е способно да си спомня скорошните събития. Явно значително количество сложно когнитивно преработване се осъществява в подсъзнателното.
Друг пример на когнитивна активност на подсъзнателно равнище е сляпото зрение. Този феномен се появява у хора, чиито очи са незасегнати, но са претърпели увреждане на зрителната кора или на пътищата между нея и латералното ядро в таламуса. Те изобщо не са в състояние да виждат, но могат да “отгатват” посоката на движение на светлината и дори правилно да сочат към обекти. Макар и слепи, тези хора продължават да преработват зрителните стимули, въпреки че им липсва пряко съзнание за тях. Сляпото зрение сочи, че зрителната кора контролира съзнанието за зрението, но не контролира всички негови функции. Други свидетелства за подсъзнателна когнитивна дейност идват от изследванията върху подпраговото възприятие .

Предсъзнателни процеси

Друг тип психичен живот включва информацията, за която не мислим в момента, но можем да “произведем”, ако решим да го направим. Такива спомени са предсъзнателни. В момента четете този текст и си мислите за психологията, но ако някой ви попита какво сте правили миналото лято, какви други курсове слушате или какъв е телефонният ви номер, информацията бързо навлиза в съзнанието ви, така че можете да му отговорите. Предсъзнателните спомени обхващат целия ви запас от общи познания – от таблицата за умножение, речника и семейната ви история до всичко, което знаете за химията, компютрите, финансите и литературата например. Предсъзнателните спомени включват и личните ви познания: спомени за инциденти, които са ви се случили или на които сте станали свидетели.

Безсъзнателни процеси

Предсъзнателните спомени са тук, когато имаме нужда от тях. Тяхната достъпност ги разграничава от друг тип информация, която притежаваме, но не можем лесно да извлечем или материала, за който се казва, че е безсъзнателен. Не всички психолози приемат идеята за безсъзнателното, но е важно това основно понятие да се изследва, Фройд не е първият, който предлага тезата за безсъзнателното, но тя е крайъгълният камък в теорията му за личността и остава фундаментална за съвременната психоанализа. Според гледището на Фройд мотивацията зад някои от нашите чувства, мисли и действия е погребана в безсъзнателното. Колкото и да се опитваме, не можем с лекота да извлечем този материал от безсъзнателното в съзнанието, но известна част от съдържанието му се промъква в дегизирана форма в сънищата, грешките на езика и психичните, и соматичните симптоми.

Естествени състояния на съзнанието

Какво ни казват всички тези разновидности за съзнанието? То е гъвкаво, многопластово и многоаспектно. Всеки ден то се стимулира естествено от фантазията, съня или бляновете и може преднамерено да се променя чрез медитация, хипноза или психоактивни вещества. Макар че е трудно да се схване такова широко понятие, не бихме могли да разберем себе си или човешката природа, ако не разберем явлението съзнание. Преди век Джеймс подчертава съществуването и значението на различните състояния на съзнанието извън субективното:

Нормалното ни будно съзнание, рационалното съзнание, както го наричаме, е само един специален тип съзнание, докато над него и отделени от най-тънкия възможен екран лежат потенциални форми на съзнание, които са напълно различни.
Можем да преминаваме през живота, без да подозираме съществуването им, но прилагаме необходимия стимул и за миг те са там в цялата си пълнота – определени типове психичен живот, който вероятно има някъде своята област на приложение и адаптация. Нито едно обяснение на тази вселена в нейната цялостност не може да бъде окончателно, ако оставя настрана тези други форми на съзнание. Въпросът е как да ги разглеждаме, защото те могат да определят нагласите, въпреки че не могат да осигурят формули и да отворят цяла област, макар да не успяват да дадат картата. Във всеки случай те не позволяват преждевременно да приключим с обясненията на реалността.

Фантазия и блянове

Един уникално човешки аспект на съзнанието е способността да се създават алтернативни реалности. Чрез фантазията избягваме от реалността на всекидневния живот в играта – често по много творчески начин. Освен ролята й в изкуствата, творческата фантазия е съществена и в науката: голяма част от напредъка е резултат от прозрения, които учените са получили, докато на игра са си представяли алтернативни реалности.
Тези алтернативни реалности са част от всекидневния живот, макар че обикновено не мислим за тях като алтернативни равнища на съзнанието. Между нормалното ни будно съзнание и съня (който ще изследваме в следващия параграф) лежат различни състояния на съзнанието, които се основават на въображението и градираните степени на откъсване от реалността. Когато фантазираме, се изключваме от външния свят и насочваме вниманието си навътре.
Бляновете са позната форма на фантазия. Докато се возите в рейса и попадате в улично задръстване, можете да си представяте как лежите на слънчев плаж или как водите разговор, в който печелите спор с шефа ви. Всички имаме блянове, макар да съществуват големи индивидуални различия в типовете фантазии, които имаме. Бляновете на някои хора са предимно положителни; други са неприятни или притесняващи. Упоритите различия в тона на бляновете могат да отразяват различия в обичайните дейности, нагласите, емоциите и настроенията. Бляновете изглежда се появяват на цикли: повечето хора имат някакъв блян на всеки 90 до 100 минути. Циклите се появяват независимо дали хората записват мислите си под строго експериментално наблюдение или просто вършат всекидневната си работа. Както ще видим в следващия параграф, сънищата следват подобен цикъл.
Някои блянове, наречени реалистична фантазия, са тясно свързани с реалистичните ситуации. Обикновено приемат разказна форма и могат да са ориентирани към проблеми, например въображаем разговор с шефа ви. Други, наречени аутистична фантазия, нямат връзка с реалността. Бляновете за живот след няколко стотици години или пътуването до друга галактика са аутистични фантазии.
Други типове фантазия имат още по-малка връзка с реалността. Унесеността се състои от несвързани образи, сцени или спомени и не е под контрола на фантазиращия. Тя може да е завладяваща при хора, които са били лишени от сън дълго време и след това внезапно са били събудени. Когато това стане, човекът обикновено е изключително объркан от неконтролирани мисли и образи, които нахлуват в съзнанието му. Работещите на повикване при спешни случаи през нощта могат да установят, че унесеността пречи на дейността им непосредствено след като са били събудени.
Между будното състояние и съня лежат други форми на кратки фантазии – живите, съноподобни образи и интензивни звуци. Тези образи са също така неконтролируеми, както унесеността. Когато образите се появяват, докато заспиваме, се наричат хипногогни ( “хипно” значи сън); когато се появяват по време на прехода от сън и будно състояние, се наричат хипнопомпични.
Някои изследователи смятат, че тези състояния на съзнанието (будно съзнание, реалистична фантазия, аутистична фантазия, унесеност, хипногогни и хипнопомпични образи и сън) съществуват по континуум. Нито едно от тях не е ясно определено: едното се прелива в друго, а после в трето. Други автори вярват, че ключовият фактор е нивото на кортикална възбуда, която се контролира от ретикуларната активираща система – “пазителя” на съзнанието. Според това становище различните състояния на съзнанието формират широк спектър, простиращ се от много ниски до много високи равнища на възбуда. Намалената възбуда води до релаксация и спокойствие, увеличените нива на възбуда са свързани с творчеството, ирационалното поведение и екстаза.

Сън и сънища

Сънят е радикално променена форма на съзнание. Макар че докато спим, съзнанието ни за външния свят е намалено, то не е напълно елиминирано. Често сменяме позата си, без да се събуждаме, и очевидно съзнаваме края на леглото, тъй като много малко от нас падат, докато спят. Освен това сякаш наблюдаваме средата и преработваме известна смислена информация. Затова спим непробудно в присъствието на безсмислени звуци, но се събуждаме, ако сме извикани по име. Майката може да проспи буря с гръмотевици, но да се събуди от плача на бебето си.
Сънят е редовно появяващо се състояние на съзнанието, което действа на принципа на циркадичните ритми ( “циркадичен” идва от латинското circa dies и означава “на ден”). Той е част от всекидневен биологичен ритъм, който приема формата на 24-часов цикъл сън/будно състояние. Телесната температура, отделянето на хормони, бдителността и другите физиологични функции също следват циркадични ритми, но обикновено не ги съзнаваме. Бдителността например обикновено е най-висока през деня и най-ниска през нощта, когато хората спят. Този ритъм е толкова изразен, че когато трябва да работим на нощни смени, имаме трудности със съня деня и сме сънливи на работното си място. Освен това съществува тенденцията да ставаме по-малко продуктивни и по-податливи на злополуки. Повечето от нас в крайна сметка се приспособяват към преобръщането на цикъла сън/будно състояние, но адаптацията отнема известно време. Изследователите не са изненадани от откритието, че инцидентът в ядрената електроцентрала на около три мили близо до Филаделфия става в 4 ч. сутринта с екип, който е нощна смяна само от няколко дни.
Причината за свързаните с работата нощно време проблеми със съня и поведението може да се открие в реакцията на тялото на промяната на естествения ритъм. Тялото протестира срещу това, че от него се иска да спи по време, което е определено за “будност”. Реактивните полети през няколко часови зони са друг пример на отрицателната телесна реакция на разстройването на циркадичния ритъм. Ефектите от тях са по-малко забележими, когато пътуваме на запад през часовите зони, отколкото когато пътуваме на изток. Пътуването на запад е по-лесно за системата, защото естественият ритъм сън/будност е в действителност един час по-дълъг, отколкото 24-часовия цикъл .Пътуване от Ню Йорк до Калифорния “удължава” деня в същата посока като фундаменталния ритъм на тялото. Когато летим на изток, тялото ни е принудено да остане будно по времето, когато обикновено си лягаме. Знаем, че тези разстройства са следствие от бързото преминаване на няколко часови зони, защото когато стоим в една и съща зона (полет от Канада до Южна Америка например), те не се появяват. Разминаването между 25-часовия биологичен ритъм и 24-часовото денонощие може да обясни защо сме склонни да удължаваме социалните дейности, гледането на телевизия или ученето в обичайното време за сън. По-лесно е да останеш буден до по-късно, отколкото да се събудиш по-рано. Дневната светлина и редовните часове за ядене, работата и социалното взаимодействие обикновено поддържат циркадичния ритъм на по-къс график.

Етапи на съня

Голяма част от познанията ни за съня идват от експерименти със съня, които обикновено включват прикрепването на електроди под формата на малки дискове към черепа и лицето на доброволци и свързването им с устройство, записващо мозъчните вълни (ЕЕГ), движенията на очите и промените в мускулното напрежение, докато човекът спи през нощта в лабораторията. Този запис на физиологичната активност по време на сън е известен под името полисомнография.
Такива изследвания са разкрили две основни състояния на сън: RЕМ (сън с бързи очни движения), наречен така, защото очите на спящия се въртят под затворените клепачи, и NRЕМ, при който очите не се движат. Спящият преминава през четири етапа на NREМ сън – от най-лекия към най-дълбокия сън и след това се връща през всеки етап към лекия сън (вж. фигура 6.1). На този етап вместо да повтори NRЕМ-цикъла, човекът навлиза в RЕМ състояние. Повечето сънища се появяват в него и състоянието се е оказало базисно за разбиране на съня и сънищата. От съня с бързи очни движения спящият отново навлиза в NRЕМ сън и на този етап започва нов цикъл.
Този модел на съня следва един от телесните кратки ритмични цикли, наречени ултрадиен ритъм от латинското “ultra dies” или “по-бърз от един ден”. Цикълът на съня се повтаря в часовете на сън в ултрадиен ритъм, продължаващ около 90 минути.
Фигура 6.1. Типове сън и тяхната продължителност, измерена след полунощ по време на нормален нощен сън на 25-годишен мъж. Хоризонталната ос посочва изминалите минути; вертикалната – типовете сън. Защрихованите участъци представляват периоди на сън с бързи очни движения (RЕМ)
Какво става с тялото, когато преминаваме през последователните етапи на съня? Всеки етап на съня е доминиран от определени честоти на мозъчните вълни, измерени чрез цикли за секунда (Нz) (подобно на звуковите вълни). Когато сме будни, бдителни и с отворени очи, в нашата ЕЕГ доминират бета вълните, които са бързи и с ниска амплитуда. Когато отпочиваме със затворени очи, бета вълните са заменени от по-бавни алфа вълни, които са индикация за почиваща психика и тяло. На този етап сме все още будни. Когато започнем да заспиваме, навлизаме в първия етап, сигнализиран от промяна в модела на мозъчните вълни (вж. фигура 6.2). Алфа вълните изчезват и са заменени от дори още по-бавни тета вълни. Вторият етап на съня е белязан от изблици на високочестотни вълни, наречени вретена на съня. Колкото по-дълбок става сънят (на етапи три и четири), толкова повече ЕЕГ е доминирана от бавни делта вълни. На третия етап от 20 до 50% от мозъчните вълни са делта, на 4 етап повече от 50% са такива.
Когато човек е заспал дълбоко (четвърти етап), мускулите са отпуснати, а пулсът и дишането са бавни и ритмични. Тъй като е трудно да бъде събуден някой, който спи дълбоко, знаем малко за природата на съзнанието през този етап. Когато човекът е вече събуден, е трудно да се определи дали нещо, което той си спомня, е станало на етап 4 или по време на събуждането. Въпреки това знаем, че мозъкът е активен на етап 4, защото разстройствата на съня (например сомнамбулизма, говоренето насън и кошмарите) се появяват на този етап. (Вж. карето за дискусия на някои разстройства на съня, включително кошмарите.)
Фигура 6.2. ЕЕГ-запис на човек в различни етапи на съня и в релаксирано будно състояние, известно като “алфа”. Забележете, че на по-дълбоките етапи на съня високочестотните вълни с малка амплитуда отстъпват на нискочестотните вълни с голяма амплитуда. Смята се, че тази промяна отразява факта, че невроните в мозъка изпращат електрически импулси приблизително на едно и също равнище и с един и същ модел. Забележете също, че моделът на ЕЕГ при RЕМ е много подобен на етап 1.
Макар че повечето от нас проспиват общите дразнители, които ни заобикалят, не всички спящи са в състояние да го направят. Понякога тази неспособност човек да продължи да спи е толкова изявена, че се развива форма на инсомния или хронично безсъние. Страдащите от безсъние често се оплакват, че не спят достатъчно, макар че когато са приспани в лабораторията, техните ЕЕГ показват нормални модели на съня. Когато са събудени на етап 2, страдащите от инсомния е по-вероятно от тези, които спят здраво, да казват, че са били будни, когато са били извикани. Могат да дадат подробен отчет за мислите си по време на сън и понякога точно да опишат всякакви звуци, които са се появили, докато те са спели. Следователно изглежда, че някои страдащи от безсъние лица имат проблеми с изключването на външните стимули от спящото си съзнание.
При определени условия събитията от средата, които следим по време на сън, могат да си проправят пътя към сънищата ни. Изследванията са установили, че звуци и промени в температурата или в налягането не инициират връщане към RЕМ сън или към началото на съня. Ако обаче спящият вече е в RЕМ период, стимулите от средата могат да се включат в съдържанието на съня. Когато лицата на спящи доброволци се напръскат вода, те споделят повече сънища с вода, отколкото спящи, които не са притеснявани.

Разстройства на съня

За повечето от нас най-тежкият проблем, свързан със съня, е да звъни будилникът, за да станеш и да отидеш на училище или на работа. От време на време е възможно да имаме трудности със заспиването – нощта преди изпит или важно интервю за наемане на работа, или когато сме яли и пили прекалено много. Рядко обаче мислим за съня като проблем. Хората с разстройства на съня често откриват, че свързаните със съня притеснения доминират живота им. Основните разстройства са инсомнията, апнеята по време на сън, нарколепсията и кошмарите.
Хората, които страдат от безсъние, имат проблеми или със заспиването, или се събуждат през нощта и не могат да заспят отново. Както беше отбелязано в текста, повечето пациенти с инсомния спят повече, отколкото съзнават. Проблемът е, че или сънуват, че са будни, или прекарват повечето от нощта в по-леките етапи на съня 1 и 2. Например един доброволец, който твърдял, че спи средно по-малко от пет часа на нощ, спял повече от 7 часа, когато е тестуван в лаборатория.
Някои страдащи от безсъние могат да получат облекчение чрез удвояване на начини за релаксиране, избягване на кратките периоди
на сън през деня и използване на спалнята само за сън (или за сексуална дейност), а не за ядене, гледане на телевизия или четене .
Те са инструктирани да си лягат само когато им се спи, да станат и да отидат в друга стая, ако не могат да заспят, и всяка сутрин да стават в едно и също време независимо колко малко са спали през нощта. Такива напътствия имат за цел да създадат последователен ритъм на сън и да подредят средата така, че леглото да се асоциира само и единствено със съня.
Някои случаи на безсъние са причинени от друго разстройство на съня, известно като апнея по време на сън, при което човекът всъщност спира да диша за 10 или повече секунди и това се повтаря многократно през нощта. Спирането на дишането събужда спящия, който си поема дълбоко дъх и незабавно заспива отново. Това може да става дузина пъти всяка нощ – понякога до неколкостотин. Повечето лица, които страдат от апнея, се будят толкова за кратко, че не съзнават трудностите си с дишането през нощта. Те могат обаче да са притеснени от сънливост през деня. Други остават будни, но не съзнават какво ги е събудило и приписват безсънието си на обикновена инсомния. Понякога проблемът с дишането е причинен от пречки в дихателните пътища. Ако е така, отстраняването на сливиците или аденоидите може да прекрати апнеята, особено при децата. В тежките случаи възрастните могат да носят маска, която осигурява непрестанно положително въздушно налягане върху въздухопроводите, поддържайки ги отворени.
Не всички разстройства на съня включват липса на сън – понякога хората спят прекалено много. Страдащите от нарколепсия имат чести “атаки на сън” или неустоими подтици да спят. Атаките продължават от 5 до 30 минути и се появяват по време на отегчителни дейности, например шофиране на дълги разстояния или слушане на лекция в задушна зала. Много нарколептици имат и кратки епизоди на катаплексия, през които внезапно загубват мускулен тонус и не могат да се движат, макар че остават в съзнание за ставащото около тях. Тези епизоди често следват емоционална възбуда. Много нарколептици преживяват и хипногогни представи или плашещи съноподобни образи, докато заспиват.
Нарколепсията изглежда е разстройство на RЕМ съня. Вместо да навлязат в RЕМ сън след преминаване на NRЕМ-етапите, нарколептиците често започват нощта със сън с бързи очни движения.
Симптомите на катаплексията и хипногогните представи са също RЕМ феномен, осъществяващ се в неправилно време. Има медикаменти, които могат да способстват за контролиране на симптомите на нарколепсията. Стимулантите могат да намалят честотата на атаките на сънливост, а лекарствата, потискащи съня с бързи очни движения, са в състояние да намалят честотата на катаплексията и хипногогните представи.
Най-драматичното разстройство на съня са нощните кошмари, които са кратки, мъгляви и ужасяващи. Те са разстройство на етап 4 на съня и обикновено се появяват в първите два часа сън. Характеризират се с внезапни, резки промени в автономната нервна система – учестен пулс и дишане, съпротива на кожата и изпотяване. Човекът съзнава единствено ужасяващата емоция и споделя само ограничено съдържание.
Нощните кошмари са най-чести при децата от 3 до 8-годишна възраст и постепенно изчезват през юношеството. Освен ако не са много тежки, няма нужда да се лекуват. Подремването през деня и лягането по-рано, които изглежда намаляват натиска за сън с по-бавни вълни на 4-ия етап, могат да ги редуцират. Когато тези мерки не успеят и кошмарите са сериозни, супервизираното лечение с валиум, за което се смята, че потиска съня с бавни вълни, може да е ефективно.

Защо спим?

Прекарваме повече време в сън, отколкото в която и да е друга дейност. Никой не знае със сигурност защо хората (и всички други животни) трябва да спят толкова дълго или защо изобщо трябва да спят, но са били издигнати няколко обяснения.
Еволюционните обяснения си задават въпроса каква адаптивна стойност може да има сънят. Някои изследователи са убедени, че той не е пряко свързан с оцеляването, а представлява начинът, по който биологичният вид запълва времето, останало след извършването на другите дейности, свързани с оцеляването.