Няколко неща, за чието оригинално предназначение не знаете

Няколко неща, за чието оригинално предназначение не знаете

Знаем, че всяко нещо има своето предназначение. Има обаче доста неща които изполозваме всеки ден, чието предназначение някога е било съвсем различно. Съновникат събра няколко такива всекидневно използвани неща, за които ще ви е интересно да научите с каква цел са били създадени.

Кока-Кола

Фармацефтът Джон Пеембертон, ветеран от Американската гражданска война, направил екстракт от ядки кола и листа от кока. Той го препоръчвал на войниците, който взимали морфин за раните си като средство за третиране на нерваната им система. По-късно, той стартирал бизнес с безалкохолни напитки, но след това продал всичките си активи. Новите собственици започнали производството на Кока-Кола, но премахнали кокаина от листата кока.

Черната дреха

Чак до 1920 година, черните дрехи обикновено се носели като символ на траур и скърбене за около 2 години. И тогава през 1926 година, Коко Шанел ушива нейната известна малка черна дреха, наречена „Форда на Шанел“ от Вог, в памет на нейния любим. В началото тя била използвана от актриси и по-късно станала световно известна.

Караоке

Даисюк Иноу, Японски рок музикант, свирел за посетителите на едно кафе които иската да пеят в паузите когато оркестъра почивал. Една вечер той не можел да отиде затова дал на колегите си касетка със записи за неговата част. Тогава през 1971, той изобретил машина която изпълнявала музика без вокали, така че докато музикантите почивали, клиентите можели да се насладят на това да пеят и самите те да се превърнат в изпълнители.

Пластелина 

Тази субстанция в началото била използвана за почистване на тапети в къщите които имали камини и се опушвали лесно. С навлизането на тапетите от винил, които лесно се почиствали с гъба, той загубил своето първоначално предназначение. Но роднина на откривателя, учител в начално училище, дал приличащата на маджун субстанция, на децата и те направо полудяли по нея. По-късно добавил малко оцветител на мястото на премахнатия препарат за миене и така нещото получило своето модерно име – пластелин.

Пътеката за бягане (тредмил)

Прототипа на модерната пътека за бягане бил създаден от сър Уилям Къбит през 1818г. с цел използването на мускулната сила на затворниците за смилане на жито. Затворниците се държали за парапет и вървяли по нещо подобно на безкрайно стълбище.

Лепящите се листчета post-it

Д-р Спенсър Силвър се опитвал да открие дилготрайно лепило, но резултата бил нещо което не било тостатъчно силно и каквото и да се опитвал да залепи се отлепяло лесно. Тогава неговия колега, Артур Фрай, предложил да се използва сместа за да си направи отблелязки с които да си маркира пасажи в библията. Скоро залепящите се хартиики започнали да се появяват в магазините и все още са разпространени навсякъде по света.

Високите токчета

В древен Египет, високите токчета били симво на високия статус. Хората с висок ранг носели обувки с висок ток при религиозни ритуали. Това включвало както мъже така и жени. Подобми обувки били предпочитани и от месарите за да не им се налага да ходят сред животинските остатъци, докато Персииските ездачи използвали високите токчета за да се задържат по-лесно докато стреляли с лъковете си. В средновековна Европа, високите токове били привилегия на аристрокрацията и по-късно е станали много популярни. Накрая през 20ти век, били изобретени известните и модерни токчета.

Обвивките с балончета (Bubble wrap)

Известната опаковачна хартия с балончета била открита от Алфред Фиелдинг и Марк Чаванес през 1957г. Първоначално трябвало да бъде триизмерна хартия за тапети, но идеята не сработила. Въпреки това изобретателите забелязали че материала можел да се използва за пакетиране и скоро след това извадили патент на откритието си и то станало широко използванно в много области.

Възглавниците

В Месопотамия, възглавниците били атрибут на богатите хора, докато другите използвали твърди облегалки за глава с чиято помощ насекомите и буболечките били държани надалеч от косата и лицето. В древен Китай се смятало, че меките възглавници са нещо ненужно, докато твърдите подпирачки за глава направени от бамбук, порцела, дърво или бронз дават сила и предпазват от демони.

Вазелин

В средата на 19ти век, нефтените работници постоянно се мъчели с мазната субстаниция която оставала по помпите. Британския химик Робърт Чесебръг, видял в това възможност: той взел част от от това „петролно желе“, направил изследвания и открил, че може то има доста интересни свойства. В резултат, спектъра на употребата му се разширявала непрекъснато – от лекуване на рани до почистване на килими.

Подскачащите пружини

Подскачащите пружини всъщност не били детска играчка. Ричард Т. Джеймс, военноморски инженер работил върху средство за окачване на много чуствителната корабна апаратура и по случайност изпуснал пружина която падайки започнала да се развява весело насам-натам. Така се родила идеята за детска играчка и скоро подскачащите пружини се появили на витрините на магазините. Компанията „Пружините и кабелите на Джеймс“ продала повече от 300 милиона от тези играчки.

Пликчетата за чай

През 1904г. Томас Съливан, вносител на чай и кафе от Ню Йорк, решил да продава чай с повече стил като го увил в копринени парчета плат. Неговите клиенти намирали нововъведението за привлекателно, но по съвсем друга причина: оказало се, че е много удобно да свариш чая директно със опаковката. Като резултат продажбите скочили до небесата и идеята станала моментално световно известна.

Листерин

Джоузеф Лауренс открил този антисептик през 1879г. с цел да почиства хирургически инструменти. Той дори бил кръстен на хирурга д-р Джоучеф Листер. Хората обаче видяли в него огромен потенциал и започнали да го използват навсякъде: за третиране на рани, в зъболекарската практика, лечение на пърхут и гъбички и дори като дезодорант. Той станал широко известен през 20те години когато излезли първите реклами. Девойка се извръщала настрани от нейния годеник заради лошия му дъх питайки се „Дали мога да бъда щастлива с него въпреки това?“
Можете да го използвате дори и като афтършейф

Виагра

Пфайзер разработвал лечение за сърдечни разстройства, но клиничните тестове показали че новото лекарство всъщност е безполезно. Имало обаче много интересен страничен ефект: субстанцията силно повлявала на кръвния поток.

Микровълновата печка

Много малко хора знаят че микровълновата печка била открита случайно. Служител на Raytheon, инжинера Пърси Спенсър, тествал радарно оборудване и забелязал, че микровълите от работещия радар стопили парче шоколад в джоба му. Пърси видял в това възможност и сложил малко царевица върху магнетрона – и те веднага започнали да стават на пуканки. Това определено било откритието на века.