Как българите избират име на детето – обичаи и правила

Редът на кръщаване

Най-разпространеното правило определя името според това кое поред е детето:

• Първото дете получава името на дядото, ако е момче, или на бабата, ако е момиче – от страната на бащата. Смятало се, че то идва на света с вече „готово“ име и продължава живота на старите.
• Второто дете подновява дядото или бабата по майчина линия.
• Следващите деца кръщавали на някой близък роднина или на кръстника, който обикновено също е от рода.

Кога правилото отстъпва

Роден на празник

Ако бебето се появи на голям празник, то често получавало името на светеца на деня, независимо кое поред е. Известен пример е Христо Ботев: макар да е първороден син, той е кръстен Христьо, защото се родил на Коледа. Името на бащиния му баща, Петко, отишло при втория син.

На някои места, когато детето се роди на голям църковен или народен празник, дори измисляли ново име, което да напомня за деня.

Когато старите ги няма

Ако дядото и бабата вече не са живи, младото семейство се чувствало свободно да избере дори за първата си рожба име по свое желание. Същото се случвало, когато младите и старите не се разбирали или когато имената на дядото и бабата просто не се харесвали на родителите.

Влиятелният роднина

Понякога практичните съображения надделявали. Ако в рода имало заможен или влиятелен човек – а дори и само познат с положение, – родителите предпочитали неговото име пред това на по-близки, но бедни сродници.

Имената на починалите

Тук обичаите са най-различни. В едни краища избягвали да кръщават на починал човек. В други, напротив, смятали за свой дълг да подновят името на умряло братче или сестриче, на починал неженен вуйчо или на леля – особено ако вуйчото е загинал на война.

Ако бащата почине, преди детето да се роди, традицията повелява то да получи неговото име.

Имена-спомени

Някои родители превръщали имената на децата си в спомен за важни моменти от собствения си живот. Ако например са се запознали на връх Вежен, кръщавали сина си Вежен; ако са се сгодили на Вихрен – синът ставал Вихрен.