беззвучна, беззвучно, мн. беззвучни, прил. Който не издава звук или който е лишен от звучност.
същ. беззвучност, беззвучността, ж.
? Беззвучна съгласна. Спец. В езикознанието – съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
🌀Колело на късмета
☘️Късметче за деня
♥️Вижте любовния си хороскоп за деня
🌞Вижте хороскопа си деня
♥️Любовна съвместимост между зодиите
♥️♠️Изтеглете си любовна карта таро
☘️♥️Изтеглете си любовно късметче за деня
📖Мъдрост на деня
