беят, бея, мн. бейове, м.
1. Истор. В Османската империя – титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.
2. Истор. В Османската империя – феодален владетел или едър земевладелец.
3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.
прил. бейов, бейова, бейово, мн. бейови. Бейови ливади.
🌀Колело на късмета
☘️Късметче за деня
♥️Вижте любовния си хороскоп за деня
🌞Вижте хороскопа си деня
♥️Любовна съвместимост между зодиите
♥️♠️Изтеглете си любовна карта таро
☘️♥️Изтеглете си любовно късметче за деня
📖Мъдрост на деня
