Тълковен речник - тълкувания на Бог в тълковния речник

богът, бога, мн. богове, м.
1. В митологията – свръхестествено безсмъртно същество в човешки образ, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Аполон е бог на слънцето. Гръцки богове.
2. Само ед. Създателят на Вселената, който я управлява по своя воля (в религията на християни и евреи).
3. Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение; кумир, идол.
прил. божи и божи или божий, божа и божа или божия, божо и божо или боже и боже или божие, мн. божи и божи или божии. Глас божи. Божи ден. Божие дело.
? Боже/Боже мой/Боже господи! Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др. ).
? Бог да прости. При споменаване на покойник – за изразяване на почит и уважение.
? Боже опази/Пази Боже! Като възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо.
? Дай Боже! За пожелание – дано, нека.
? Дал Бог. Има, налице е, съществува в голямо количество.
? До Бога. Много висок, много силен. Крясъци до Бога.
? Един Бог знае. Никой не знае, не се знае, не е известно.
? Не дай (си) Боже! За изразяване на опасение от нещо неприятно, лошо.
? Предавам/предам Богу дух. Умирам.
? Слава Богу! Като възклицание, че нещо е станало, както трябва да бъде, че не се е случило зло, нещастие.
? Бич божи. Голямо общо бедствие.
? Божа работа. За нещо, което става независимо от нашата воля.
? Божи гроб. Гробът на Исус Христос в Ерусалим.
? Всеки божи ден. Ежедневно, всекидневно.
? Като птичка божия. Безгрижно, весело.
? Пръст божи. Намеса на свръхестествена сила.