Тълковен речник - тълкувания на Бръмча в тълковния речник

бръмчиш, мин. св. бръмчах, мин. прич. бръмчал, несв.
1. За насекомо, машина, уред – издавам характерен трептящ звук. Мухите бръмчат покрай току-що закланото животно. Прахосмукачката бръмчи, нищо не се чува. Моторът тихо и равномерно бръмчи.
2. Прен. За множество от хора – шумим, говорим едновременно, вкупом.
същ. бръмчене, ср. Чуваше се бръмчене на мотор.