Тълковен речник - тълкувания на Вардя в тълковния речник

вардиш, мин. св. вардих и вардих, мин. прич. вардил и вардил, несв.
1. Разг. Какво/кого. Пазя. Стой тук да вардиш овцете, да не влязат в лозето. На ти тая пара, да я вардиш, да не я загубиш! Това дърво варди сянка, отсечи го!
2. Какво/кого. Дебна, причаквам, следя. Трета нощ тя вардеше жертвата си.
3. Разг. Чакам, изчаквам. Отивай да вардиш на вратника, щом се зададе, ще ме извикаш. – вардя се. Разг. Предпазвам се, въздържам се, възпирам се. Ей, ти се вардиш да не си изцапаш ръцете!