Тълковен речник - тълкувания на Влача в тълковния речник

влачиш, мин. св. влачих и влачих, мин. прич. влачил и влачил, несв.
1. Какво/кого. Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра.
2. Какво/кого. Нося едва-едва, мъкна с труд. Спомни си как влачеше камъните за оградата.
3. Разг. Пренебр. Какво/кого, на кого. Водя със себе си, натрапвам; домъквам. Почна да ми влачиш всякакви хора.
4. Какво. За вода – нося със себе си, отнасям.
5. Разг. Какво. Протакам, забавям. Влачите моя въпрос вече половин година.
6. Какво. Обработвам, разчепквам на дарак. Ходихме да влачим вълната. – влача се.
1. Пълзя или ходя бавно, с мъка, с усилие. Влачил съм се по корем, толкова бях закъсал. Едва се влачеха от изтощение.
2. Разг. Пренебр. Ходя с някого, след някого или при някого. Все заедно се влачат. Не мога да се отърва от него, непрекъснато се влачи с мене. Като почнаха да ми се влачат, ужас!
3. Прен. Разг. Изоставам, закъснявам, бавя се. Докога ще се влачиш с това твое учение, другите завършиха и забравиха.
? същ. влачене, ср. С влачене.