Тълковен речник - тълкувания на Време 1 в тълковния речник

мн. времена, ср.
1. Спец. Само ед. Във философията – основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във времето и пространството.
2. Само ед. Продължителност, траене на това, което става, измервано в секунди, минути, часове и пр. Колко време ще се бавиш? Как бързо минава времето!
3. Само ед. Определен момент, промеждутък, период. Прекарах добре времето си в неделя. По време на заседанието. В това време. По това време. По всяко време. Нощно време.
4. Само ед. Удобен, подходящ, благоприятен момент. Не е време за четене. Време е да тръгваме. Май че е време да започваме. Никога не намираш време за мене.
5. Епоха, исторически период. Това са останки от времето на Второто българско царство. Размирни времена.
6. Спец. В езикознанието – глаголна категория, чрез която се определя положението на действието спрямо момента на говорене. Сегашно време. Минало свършено време.
? Без време. Преждевременно. Замина си без време.
? В последно време. Напоследък. В последно време зачестиха валежите.
? Едно време. Разг. Преди години, някога, отдавна. Имало едно време. Ние едно време не правехме така.
? На времето. Разг. Отдавна, някога, на което съм свидетел.
? На първо време. Разг. В началото. Тия продукти ще ни стигнат на първо време.
? Ни в туй, ни в онуй време. Разг. В неподходящ момент.
? От време на време. Понякога. Идват си от време на време.
? По едно време. Разг. В неопределен минал момент. По едно време чух шум.
? По някое време. Разг. В неопределен бъдещ момент. Мини по някое време!
? Преди време. Не много отдавна.