Тълковен речник - тълкувания на Глас в тълковния речник

гласът, гласа, мн. гласове, (два) гласа, м.
1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Гласът му не се чува. Крещи с пълен глас.
2. Тези звукове като способност за пеене. Тя има хубав, дълбок глас.
3. Партия във вокален ансамбъл. Песен на два гласа. Първи глас.
4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж. Гласовете на кучетата. Гласът на камбаната.
5. Прен. Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет. Чухме и гласа на парламента. Няма кой да чуе нашия глас.
6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и пр. ). Право на глас. Съвещателен глас. Печеля с повече гласове. Гласовете се разделиха.
? същ. умал. гласец, мн. гласовце, (два) гласеца, м. (в 1, 2 и 4 знач. ).
? същ. умал. гласче, мн. гласчета, ср. (в 1, 2 и 4 знач. ).
? прил. гласов, гласова, гласово, мн. гласови (в 1 и 2 знач. ). Гласов апарат. Гласови упражнения.
? На глас. Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват. Чета на глас. Започна да разсъждава на глас.
? С половин глас. Разг. Тихо, неуверено, едва чуто. Отговарям с половин глас.