Тълковен речник - тълкувания на Груб в тълковния речник

груба, грубо, мн. груби, прил.
1. Който е недостатъчно обработен; прост, без изящество. Груба изработка.
2. Който не е фин, правилен, изящен. Груби черти на лицето. Груба външност.
3. Неделикатен, нетактичен, невнимателен. Груб човек. Груб смях. Груби думи. Груби обноски.
4. Който излиза извън рамките на допустимото, на нормалното. Груба грешка. Грубо нарушение.
5. Предварителен, приблизителен, без тънкости и подробности. Груб строеж. Груба мазилка. Груба сметка.
? нареч. грубо. Държах се грубо. Пресмятам грубо.
? същ. ж. грубост, грубостта, мн. грубости. Грубостта му минава всякакво приличие. Говори грубости.