Тълковен речник - тълкувания на Гърло в тълковния речник

мн. гърла, ср.
1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята. Заседна ми кост в гърлото.
2. Гуша (в 1 знач. ).
3. Разг. Само мн. В съчетание с числителни имена: хора за изхранване. Вкъщи ме чакат пет гърла, и всичките – гладни.
4. Горна тясна част на съд; отвор. Гърлото на бутилката.
5. Отвор, кухина, уста. Гърло на пещ.
? прил. гърлен, гърлена, гърлено, мн. гърлени (в 1 и 5 знач. ).
? Дера си гърлото. Разг. Викам, крещя.