Тълковен речник - тълкувания на Дразня в тълковния речник

дразниш, мин. св. дразних и дразних, мин. прич. дразнил и дразнил, несв.
1. Кого/какво. Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд, дори гняв с умишлени действия или със своите качества. Дразня сестра си. Дразня кучето. Присъствието му ме дразни.
2. Какво. Възбуждам орган, сетиво и др., вкл. довеждам до болезненост. Мирисът на сирене дразнеше обонянието му. Пърженото дразни стомаха.
3. Кого. Предизвиквам нервно напрежение, вълнение, възбуда. Красивото момиче дразнеше всички мъже в залата и ги подтикваше към неприятни сравнения. – дразня се. Ядосвам се, изпадам в раздразнение. Дразня се от подобни прояви.