Тълковен речник - тълкувания на Дупка в тълковния речник

мн. дупки, ж.
1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише.
2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет. Копая дупки. Миша дупка. Дупка в дървото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Тясно жилищно помещение.
4. Прен. Жарг. Промеждутък между учебни часове; прозорец.
? Миша дупка. Скрито, потайно място; скривалище.
? До дупка. Разг. Докрай.
? Дупка в морето. Разг. Ирон. Нещо безсмислено, т. е. нищо.
? Имам дупки за запушване. Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
? Девета дупка на кавала. Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.