Тълковен речник - тълкувания на Душа 1 в тълковния речник

мн. души, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач. ). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек.
? Бера душа. Разг. Умирам.
? Вадя душата (на някого). Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза.
? В дъното на душата си. В дълбоката си същност.
? Вземам душата (на някого). Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича.
? Гледам си душата. Грижа се да ми е добре; угаждам си.
? Давам душа (на нещо). Вдъхвам живот.
? Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). Много харесвам.
? До дъното на душата си. Дълбоко.
? За душата. Разг. За свое удоволствие.
? Изкривявам си/кривя си душата. Разг. Говоря неистини, преиначавам истината.
? Излиза ми/изскача ми душата. Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд.
? Лежи ми на душата. Разг. Много ми харесва.
? Напълвам душата (на някого). Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие.
? Нося душа под наем. Разг. Много слаб, много болнав съм.
? От душа/от (цялото си) сърце и душа. Всеотдайно, себеотрицателно.
? От дъното на душата си. В много голяма степен.
? Продавам си душата (на дявола). Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги.
? Човек с широка душа. Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек.