Тълковен речник - тълкувания на Език 1 в тълковния речник

мн. езици, (два) езика, м.
1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
2. Прен. За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици.
3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
? същ. умал. езиче, мн. езичета, ср.
? прил. езичен, езична, езично, мн. езични (в 1 знач. ). Езичен нерв.
? Глътнах си езика. Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа.
? Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
? Злите езици. Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
? Идва ми на езика. Разг. Досещам се.
? Изплезвам език. Разг. Уморявам се много.
? Имам дълъг език. Разг. Много приказвам, бъбря.
? Имам остър език. Разг. Рязък съм, когато говоря.
? Каквото ми дойде на езика. Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
? Сърби ме езикът. Разг. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което обикн. не трябва да казвам.
? Чеша си езика. Разг. Говоря безсъдържателни, празни приказки само за да се намирам на работа.