Тълковен речник - тълкувания на Еснаф в тълковния речник

мн. еснафи, м.
1. Истор. Само ед. През Възраждането – местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф.
2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.
3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. Тоя град е пълен с еснафи.
? прил. еснафски, еснафска, еснафско, мн. еснафски.