Тълковен речник - тълкувания на Звучен в тълковния речник

звучна, звучно, мн. звучни, прил.
1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име.
2. Който издава чист и силен звук; звънък. Звучна целувка.
3. Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. Звучна псувня. Звучна реч.
? същ. звучност, звучността, ж.
? Звучна съгласна. Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.