Тълковен речник - тълкувания на Име в тълковния речник

мн. имена, ср.
1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче?
2. Наименование на животно. Едната котка има име Джина, другата Хана, а малкото коте – Едгар.
3. Собствено название на географски, исторически и др. обекти. Името на града е Плевен. Тази планета е с име Луна.
4. Название на нещо. Името на болестта не ми е известно.
5. Обществено мнение за човек; репутация. Имам добро име. Той е голямо име в науката.
6. Спец. В граматиката – граматически класове от думи за означаване на предмети, качества или количества. Съществително име. Числително име.
? В името на (някого). Заради; за честта на.
? Излиза/излезе ми име (на някакъв). Създава се мнение за мене, че съм някакъв. Излезе ми име, че съм добър.
? Лично име. Името, дадено при раждането.
? Фамилно име. Името на фамилията.