Тълковен речник - тълкувания на Келяв в тълковния речник

келява, келяво, мн. келяви, прил. Разг.
1. Който е болен от кел.
2. За земя – която е гола или е покрита със слаба, ниска растителност.
3. За земя – лоша, неплодородна.
4. За растителност – ниска, слаба, пожълтяла.
5. Прен. Който е некадърен, без достойнства. Келяви управници. Келяви обувки.
? Нямам келява пара. Разг. Нямам никакви пари.