Тълковен речник - тълкувания на Клин 1 в тълковния речник

клинът, клина, мн. клинове, (два) клина, м.
1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др.
2. Такова парче, което се набива за затягане.
3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. В горната част на ръкавите има клинове.
4. Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. Враговете им подготвят следващия клин.
? същ. умал. клинче, мн. клинчета, ср.
? Забивам/забия клин между тях. Развалям нечии отношения.
? Клин клина избива/избие. Противодействам на нещо със същото средство. Трябва да си намери друга любов – клин клина избива.