Тълковен речник - тълкувания на Край 1 в тълковния речник

краят, края, мн. краища, (два) края, м.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят и дойде на 80 години.
? същ. умал. крайче, мн. крайчета, ср. (в 1 знач. ). Крайчето на баницата. Крайчето на масата.
? В края на краищата. Накрая, в последна сметка.
? Обръщам/обърна дебелия край. Разг. Започвам да се държа строго.
? От край време. От началото на нещо, от много отдавна.
? Пускам/пусна му края. Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.