Тълковен речник - тълкувания на Крача в тълковния речник

крачиш, мин. св. крачих и крачих, мин. прич. крачил и крачил, несв.
1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улицата.
2. Прен. Вървя; разхождам се, мотая се. Накъде крачиш? Цял ден крачи по улицата. – крача се. Разг.
1. Разкрачвам се. Защо се крачиш по стола, ще го счупиш.
2. Вървя с разкрачени крака. Пиян е, затова се крачи, като върви.