Тълковен речник - тълкувания на Крепя в тълковния речник

крепиш, мин. св. крепих, мин. прич. крепил, несв.
1. Какво. Държа здраво, подпирам. Колоните крепят къщата.
2. Какво/кого. Придържам да не падне; внимателно прикрепям. Крепеше огромния денк с багаж на коленете си. Носи детето и го крепи да не се събуди.
3. Прен. Кого/какво. Поддържам, оказвам помощ; подкрепям. Крепи я с пари. Една специалност крепи университета. Лекарствата я крепят.
4. Прен. Кого. Окуражавам, вдъхвам сили. Любовта към децата я крепи. Амбицията го крепи. Надеждата крепи човека. – крепя се.
1. Придържам се, задържам се да не падна; подпирам се. Едва се крепи на краката си. Крепи се с бастун и върви.
2. Прен. Разг. Поддържам се физически или духовно, имам още сили. Крепя се с лекарства. Крепя се още, работя.