Тълковен речник - тълкувания на Кривя в тълковния речник

кривиш, мин. св. кривих, мин. прич. кривил, несв.
1. Какво. Държа накриво, накланям, извивам на една страна. Кривя си врата. Кривя си устата. Кривя си очите. Кривя единия си крак, като вървя.
2. Какво. Правя да стане крив. Кривя буквите. Кривя шевовете, като шия. Кривя редовете. – кривя се.
1. Извивам се, ставам крив. Очите му се кривят и не вижда добре. Кракът му се криви след падането.
2. Прен. Гримаснича, кълча се. Той се ядосваше, а децата се смееха и кривяха.
? Кривя си душата. Разг. Съзнателно не казвам истината, изопачавам.