Тълковен речник - тълкувания на Кука в тълковния речник

мн. куки, ж.
1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица.
2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки.
3. Прен. Разг. Пренебр. За човек – шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.
? същ. умал. кукичка, мн. кукички, ж.
? Ставам/стана на кука. Отслабвам много.
? Прав като кука. Много крив, изкривен.