Тълковен речник - тълкувания на Луд в тълковния речник

луда, лудо, мн. луди, прил.
1. Който е изгубил разсъдъка си; безумен.
2. Прен. Който постъпва неразумно, необмислено. Ти си луд, да му дадеш толкова пари без разписка.
3. Прен. Който е немирен, палав, жив. Лудо дете. Лудо момче.
4. Прен. Който е бърз, буен. Луда трева. Луд кон.
5. Прен. За чувство, желание – много силен. Луда любов. Луда омраза.
? същ. лудост, лудостта, ж.
? нареч. лудо.
? Луда глава. Буен, безразсъден човек.
? Луди пари. Много пари, обикн. дадени напразно.
? Луд съм по някого. Влюбен съм силно.