Тълковен речник - тълкувания на Лъжа в тълковния речник

лъжеш, мин. св. лъгах и лъгах, мин. прич. лъгал и лъгал, несв.; кого.
1. Говоря неистини, лъжи. Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт циганин.
2. Мамя, заблуждавам, изневерявам. Лъже я, че ще и купи къща. Лъже го вече две години и не иска да се оженят. Лъже избирателите, че ще ми осигури работа с новия завод.
3. Разг. За мома или ерген – ухажвам, задявам, флиртувам с много партньори едновременно, не съм сериозен в любовта. Лъже момите. – лъжа се.
1. Измамвам се, заблуждавам се. Малка е и се лъже, че щъркелите донасят децата.
2. Заблуждавам сам себе си, залъгвам се. Лъже се, че вече не го обича.
3. Залисвам се, отклонявам вниманието си с нещо. Лъже се с дрънкалки и не плаче. По цял ден се лъжем с градината и времето минава.
? Лъжа окото. Заблуждавам, изглеждам по-различен, отколкото съм в действителност. По витрините тези дрехи лъжат окото, но са с лошо качество.
? И аз (ти, той, тя, то, ние, вие, те) не лъжа. Разг. Не съм по-лош, по-долен. Той е добър майстор, но и аз не лъжа.