Тълковен речник - тълкувания на Мек в тълковния речник

мека, меко, мн. меки, прил.
1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух.
2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания. Мек глас. Мека светлина.
3. Който не е груб; кротък. Мек характер.
4. Който е плавен, отмерен. Меки движения.
5. Топъл, не студен. Мек средиземноморски климат.
6. Който не съдържа много варовик. Мека вода.
? прил. умал. мекичък, мекичка, мекичко, мн. мекички.
? същ. мекота, ж.
? същ. мекост, мекостта, ж.
? Мека Гана/Мария. Отстъпчив и мекушав човек.