Тълковен речник - тълкувания на Нос в тълковния речник

носът, носа, мн. носове, (два) носа, м.
1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.
2. Предна част на плавателен съд или самолет. Носът на лодката опря о брега.
3. Вдадена във водата суша. Скалист нос. Нос Калиакра.
? същ. умал. носле, мн. нослета, ср. (в 1 знач. ).
? Гръцки нос. Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото.
? Виря нос. Надменен съм; възгордявам се, надувам се.
? Водя за носа. Командвам, управлявам някого.
? Изкарвам през носа. Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности.
? Не си подавам носа (навън). Не излизам никъде.
? Пъхам си носа (някъде). Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес.
? Под носа ми е. Много е близко.