мн. отшелници, м.
1. Истор. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.
2. Прен. Човек, който страни от другите и живее сам.
прил. отшелнически, отшелническа, отшелническо, мн. отшелнически. Отшелнически живот.
🌀Колело на късмета
☘️Късметче за деня
♥️Вижте любовния си хороскоп за деня
🌞Вижте хороскопа си деня
♥️Любовна съвместимост между зодиите
♥️♠️Изтеглете си любовна карта таро
☘️♥️Изтеглете си любовно късметче за деня
📖Мъдрост на деня
