Тълковен речник - тълкувания на Пепел в тълковния речник

пепелта, само ед., ж.
1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара.
2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщите и улиците.
? Пепел ми на езика. Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).
? Посипвам главата си с пепел. Разкайвам се за нещо.
? Хвърлям пепел в очите. Заблуждавам.
? Става на прах и пепел. Унищожава се, разсипва се.
? Възкръсвам като феникс от пепелта. Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.