Тълковен речник - тълкувания на Плюя в тълковния речник

плюеш, мин. св. плюх, мин. прич. плюл, несв. и плюна, св.
1. Изхвърлям от устата си отделената слюнка.
2. Изхвърлям от устата си нещо, което съм лапнал. Плюя горчивата храна.
3. Прен. Какво/кого. В израз на възмущение или недоволство порицавам, обругавам. Всички плюят постъпката му.
4. На какво/на кого. Не се съобразявам, безразлично ми е. Плюя на помощта ви.
? Не плюй срещу вятъра. Не се противопоставяй, за да нямаш неприятности.
? Плюя в лицето. Изказвам презрението си към някого в негово присъствие.
? Плюя си в пазвата. Успокоявам се след силна уплаха.
? Плюя си на краката. Бързо побягвам.
? Плюя си на лицето. Постъпвам така, че загубвам уважението на другите.
? Плюя си на ръцете. Започвам да работя.