Тълковен речник - тълкувания на Приказка в тълковния речник

мн. приказки, ж.
1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.
2. Разг. Само ед. Приказване. Прекъсвам приказката на някого.
? Големи приказки. Хвалба.
? На (сладки) приказки. На (приятен) разговор.
? Отварям приказка. Разг. Започвам да говоря по определен проблем.
? Намирам се на приказка. Разг. Говоря безцелно, колкото да поддържам разговора.
? Празни приказки. Безсмислени думи, разговори.