Тълковен речник - тълкувания на Род в тълковния речник

родът, рода, мн. родове и родове, (два) рода, м.
1. Истор. В първобитното общество – група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство.
2. Всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията. Известен род.
3. Разг. Народ. Български род.
4. Разг. Обикн. ед. Плодове, родитба, плодородие. Дървото се е превило от род.
5. В научни класификации – общо понятие, включващо в себе си няколко вида.
6. Разновидност, вид. Услуги от всякакъв род.
7. Спец. Граматическа категория, която дели имената на групи според някои техни формални или съдържателни белези. Мъжки род. Женски род. Среден род.
прил. родов, родова, родово, мн. родови.
? От род. Разг. От знатен род, с потекло.
? От рода на. Подобен.
? Човешки род. Човечество.
? Своего рода. Сам по себе си.