Тълковен речник - тълкувания на Слаб в тълковния речник

слаба, слабо, мн. слаби, прил.
1. Който има малка физическа сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болестта той е все още слаб. Слабо растение.
2. Който според ръста си има малка обиколка на тялото; сух, мършав, неохранен. Слабо момченце.
3. Разклатен, халтав, разслабен. Слабо здраве. Слаба връзка.
4. Който се поддава на външни влияния в преценките си, в мнението си; неустойчив, колеблив. Слаб човек.
5. Който не се отличава с интензивност. Слаба миризма. Слаб блясък. Слаб удар.
6. Малък, незначителен. Слаба утеха. Слаб наклон.
7. Прен. Който не притежава оптимални качества или стойност; лош. Слаб успех. Слаб студент. Слаб лекар.
8. Който е с намалена концентрация; ненаситен, разреден, разводнен. Слабо вино. Слаб разтвор.
прил. умал. слабичък, слабичка, слабичко, мн. слабички.
нареч. слабо.
? Слаба работа. Разг. Малко.
? Слабо място. Най-уязвимото място на някого или на нещо.
? Слаб ток. Спец. Ток с ниско напрежение.
? Социално слаб. Който е с малки доходи; беден.