Тълковен речник - тълкувания на Спътник в тълковния речник

мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.
прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
? Спътник/спътница в живота. Съпруг или съпруга.
? Изкуствен спътник. Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.