Тълковен речник - тълкувания на Стар в тълковния речник

стара, старо, мн. стари, прил.
1. Който е преминал активната си възраст; възрастен. Стара жена.
2. Старчески. Видяха старите му очи да плачат.
3. Който е бил преди; предишен, нявгашен, някогашен, бивш. Старите приятели са останали в спомените. Старата учителка беше по-добра.
4. Който е от отдавна и досега; отдавнашен. Стар познайник.
5. Който се отнася към отдавна минали времена; античен, старинен. Стара пара.
6. Който е употребяван, не е нов. Всичките ми дрехи са стари.
7. Който не е годен, не е валиден, излязъл е от употреба; остарял, отживял. Личната ми карта е стара, от студентско време.
8. Жарг. Като същ. Обикн. членувано. Стар войник. Слушай стария.
9. Разг. Като същ. Родител. Старата се инати.
? същ. старост, старостта, ж.
? Доброто старо време. Идеализираното минало.
? От стара коза яре. Разг. Много опитен, лукав човек.
? Пея (си) старата песен. Отегчително повтарям едно и също.
? Разправяй на старата ми шапка. Разг. Възклицание за израз на недоверие, на убеденост, че се стараят да заблудят някого.
? Стара кримка.
1. Опитен човек.
2. Жарг. Ученик от горните класове или стар войник.
? Старо куче. Жарг. Ученик от горните класове или стар войник.
? Стар стил. Летоброене по юлианския календар.
? Стар свят. Континентите Европа, Азия и Африка по отношение на Америка, която е открита по-късно.
? Старият завет. Част на Библията, описваща историята на евреите преди Христос.