Тълковен речник - тълкувания на Тиква в тълковния речник

мн. тикви, ж.
1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове. Печена тиква. Отглеждам тикви.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. В тиквата му няма капка мозък.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав човек. Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди.
? прил. тиквен, тиквена, тиквено, мн. тиквени. Тиквени семки.
? Тиквата ми е зелена. Разг. Глупав съм.
? Не било по тиквите, а по кратуните. Разг. За нещо, което става късно, на което му е минало времето.
? Тиквен медал. Разг. Никакъв медал.