Тълковен речник - тълкувания на Тиня в тълковния речник

ж., само ед.
1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. вода. Паднал на дъното и се покрил с тиня.
2. Прен. Наслойка, утайка, която пречи на движението, на развитието на обществото или на отделния човек. Тинята на предразсъдъците. Тинята в душата му.
3. Прен. Утайката, калта на обществото. Попадам сред тинята на обществото. Излизам от тинята на живота.