Тълковен речник - тълкувания на Тих в тълковния речник

тиха, тихо, мн. тихи, прил.
1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен.
2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тиха нощ. Тих двор. Тиха улица.
3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен. Тихо езеро. Тих площад.
4. Прен. За човек – който е спокоен, кротък.
5. Прен. За радост, скръб, тъга – който не се проявява външно, шумно.
? Тиха вода. Разг. За човек, който е потаен, тих, но може да навреди на някого.