Тълковен речник - тълкувания на Тон 2 в тълковния речник

тонът, тона, мн. тонове, (два) тона, м.
1. Звук с определена височина; музикален звук.
2. Спец. В музиката – мярка за определяне величината на интервалите.
3. Прен. Само ед. Интонация, оттенък на речта. Високомерен тон. Строг тон. Мек тон.
4. Прен. Ударите на биещо сърце. Учестени тонове.
5. Характер, оттенък на цвят според яркостта му. Меки тонове. Ярки тонове.
6. Прен. Начин на поведение, на общуване с хората. Добър тон. Държа лош тон.
? Давам/дам тон. Изпявам или изсвирвам на някого началния тон на мелодия, за да я изпълни.
? Давам/дам тон в живота на някого. Разг. Меся се грубо в живота на някого.