Тълковен речник - тълкувания на Увенчавам в тълковния речник

увенчаваш, несв. и увенчая, св.
1. Остар. Кого. Слагам венец на главата по случай победа, в знак на признателност. Увенчават войниците с цветя.
2. Прен. Какво. Стоя на върха; приключвам, представлявам връх, край на нещо. Вечни снегове увенчават върха.
3. Прен. Какво. Приключвам, представлявам щастлив, успешен край (на дълги усилия, борби, труд и др. ). Блестящо представяне увенча големия и труд и безсъние. – увенчавам се/увенчая се. Приключвам с щастлив, успешен край (за труд, усилия, борба и др. ). Борбата се увенча с победа.
прил. увенчан, увенчана, увенчано, мн. увенчани.