Тълковен речник - тълкувания на Упорит в тълковния речник

упорита, упорито, мн. упорити, прил.
1. Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел; твърд, настойчив.
2. Който не отстъпва от своето; неотстъпчив, непреклонен; инат. Упорито дете.
3. За труд, дейност – който е напрегнат, усилен, дълъг. Животът му е минал в упорит труд. Упорити усилия.
4. За болест, страдание, природно явление – който трае дълго, не може да бъде прекратен, победен и др.
същ. упоритост, упоритостта, ж. Всичко постига с голяма упоритост.
нареч. упорито.