мн. хайдути, м.
1. Истор. По време на турското робство – народен закрилник, който се крие в гората.
2. Остар. Разбойник, хайдук.
прил. хайдутски, хайдутска, хайдутско, мн. хайдутски. Хайдутско сборище.
прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче.
същ. хайдутство, ср.
🌀Колело на късмета
☘️Късметче за деня
♥️Вижте любовния си хороскоп за деня
🌞Вижте хороскопа си деня
♥️Любовна съвместимост между зодиите
♥️♠️Изтеглете си любовна карта таро
☘️♥️Изтеглете си любовно късметче за деня
📖Мъдрост на деня
