Тълковен речник - тълкувания на Хваля в тълковния речник

хвалиш, мин. св. хвалих и хвалих, мин. прич. хвалил и хвалил, несв.; кого/какво. Говоря добри думи, като изтъквам достойнства, заслуги, прояви и др. Всеки я хвали. – хваля се.
1. Говоря за себе си, за своя придобивка или за свои качества, прояви с гордост. Човекът продължаваше да се хвали с децата си.
2. Пренебр. Самоизтъквам се. Той обича да се хвали.
3. Необмислено предизвестявам намеренията си; каня се, заканвам се. Той се хвали, че ще я вземе за жена.