Тълковен речник - тълкувания на Човек в тълковния речник

мн. хора, след дума за количество души, м.
1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
2. Лице с положителни качества. Той не е човек.
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого. Той е човек на началника. Мой човек.
4. Мъж. Идва някакъв човек.
5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име). Човек на действието. Човек на изкуството.
? Като един човек. Задружно, заедно.
? Като човек. Както трябва, хубаво.
? Човек на място. Решителен, справедлив човек.
? Няма жив човек. Няма никого.
? Божи човек. Кротък, смирен човек.