Тълковен речник - тълкувания на Шапка в тълковния речник

мн. шапки, ж.
1. Част от облеклото, с която се покрива главата. Зимна шапка. Филцова шапка. Панамена шапка.
2. Прен. Чадърче на гъба.
3. Прен. Разг. Ръководство, зависимост. Заводът е под шапката на софийска фирма.
? същ. умал. шапчица, мн. шапчици, ж.
? Вземам си шапката. Разг. Отивам си, отказвам се от нещо или от някого.
? Да/ще ти падне шапката. Разг. За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено.
? Клатя шапка (на някого). Разг. Угоднича, подмазвам се.
? Накривявам си шапката. Разг. Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот.
? Правя се на дръж ми шапката. Разг. Правя се, че не разбирам или че не чувам.
? Разбъркваме си шапките. Скарваме се, спречкваме се.
? Свалям шапка (на някого). Уважавам някого, признавам достойнствата му публично.
? Шапка на тояга. За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.